Пловдив домакинства на научна конференция
Регионален исторически музей – Пловдив и Институтът за исторически изследвания при БАН организират Национална научна конференция на тема: „В спиралата на времето: хора, идеи, пространства и събития”. Форумът ще се проведе на 13,14 и 15 октомври в Пловдив. Домакин на заседанията е зала „Съединение” на пл. „Съединение” №1. В конференцията се включват над 50 изследователя от различни научни и културни организации из цяла България.
По време на форума ще бъдат представени и книгите „Последен по рода си. Д-р Георги Вълкович (1833-1892)“ на доц. д-р Алека Стрезова и „Бленувани и плашещи: чуждите жени и мъже в българската словесност от дългия XIX век“ на Николай Аретов. С конференцията и сборника с докладите, който ще бъде отпечатан до края на годината, организаторите и дългогодишни сътрудници в историческите изследвания и популяризирането на историческото знание засвидетелстват уважението си към юбилейната годишнина на доц. д-р Василка Танкова и отбелязват 75 години от основаването на Регионален исторически музей – Пловдив.
П Р О Г Р А М А
13 октомври (петък)
10,00 – 10,30 ч. Откриване на конференцията
10, 30 – 12, 30 ч. Първо заседание
Председател: проф. дин Милко Палангурски
Д-р Григор Бойков – Виенски университет, Австрия
Дигитален модел на пространството и населението на османския Пловдив.
Гл. ас. д-р Видин Сукарев – РИМ-Пловдив
Старите пловдивски махали: Опит за прецизиране на граници и разрешаване на други спорни въпроси
Надежда Баева – РИМ – Пловдив
Непубликувани документи на френски език от фонда на РИМ-Пловдив, свързани с личността на Найден Геров
Румяна Донева – РИМ – Пловдив
Пловдивското поборническо-опълченско дружество, конгресът от 1897 г. и Централното софийско поборническо-опълченско дружество в периода 1897-1901 г.
Проф. д-р Пламен Павлов – ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“
Съединението (1885) и Македония
Йорданка Кривошиева – РИМ – Пловдив
Из историята на Евангелската църква в Пловдив
Доц. д-р Георги Митрев, доц. д-р Русалена Пенджекова-Христева – ПУ „Паисий Хилендарски“
Академичното историческо образование в гр. Пловдив в спиралата на времето
Доц. д-р Михаил Груев – Държавна агенция архиви – СУ „Св. К. Охридски“
Към предисторията на българските архиви
12,30 – 14,00 ч. – обедна почивка
14, 00 – 16, 00 ч. Второ заседание
Председател: проф. д-р Йорданка Гешева
проф. дин Юра Константинова – ИБЦТ – БАН-
Пловдивски влияния в развитието на българското учебно дело в Солун
проф. д-р Росица Стоянова – ИИстИ – БАН
Пловдивската община и грижите за най-уязвимите жители на града (30-те и средата на 40 години на 20 век.).
Доц. д-р Алека Стезова – ИИстИ – БАН
Пловдивското семейство Павлитови в светлината на новите документи, съхранявани в Централния държавен архив
Проф. дфн Николай Аретов – ИЛ – БАН
Конфликтът Петко Славейков – Иван Вазов
Катя Зографова – писател
Нови хроники на Вазовия род. Графичката Бинка Вазова като автор на пътеписи, мемоари и художествени писма
Кети Мирчева – историк
Към историята на историческата илюстрация през 90-те години на 19 век. (Кратката кариера на Лазар Бинебаум в Княжество България)
Доц. д-р Добринка Парушева – ПУ „П. Хилендарски“
Политика и медии в началото на ХХ век: хора, образи, изображения
16,00 – 16,30 – кафе пауза.
16,30 – 18,00 ч. Трето заседание
Председател: проф. д-р Росица Стоянова
Проф. дин Д. Чешмеджиев – ПУ „П. Хилендарски“ –
Към въпроса за значението на титлата (?) „екзарх“ в Първото българско царство
Гл. ас. д-р Даниела Вичкова-Нушева – ИИстИ – БАН
Българският език на възрожденците ни – “език свещен на нашите деди“
Елена Драгостинова – Музей „Борис Христов“
Музеи, изложения, галерии. Пространства, съдържание, атрактивност. Изводи от наблюдения в Берлин, Ню Йорк, Торонто и Дубай
Ася Сократова – ЮЗУ „Неофит Рилски“
В самотността, но не и в самотата. Мемоарите на кралица Вилхелмина, кралица
Мария Румънска и царица Йоанна (Свидетелства на епохата между двете световни войни)
Доц. д-р Евгения Русинова – УНИБИТ
Книгоиздателски активности и модернизационни процеси в България (края на 30-те началото на 40-те години)
18,00 ч.
Представяне книгата на доц. д-р Алека Стрезова
„Последен по рода си. Д-р Георги Вълкович (1833 – 1892).
19, 00 ч.
Вечеря за участниците в конференцията
14 октомври (събота)
9,30 – 12, 00 ч. Първо заседание
Председател: доц. д-р Румяна Първанова
Доц. д-р Симеон Кацаров – ПУ „П. Хилендарски“
Геополитическата концепция „Pietas Austriaca“ в Хабсбургските войни XVI XVIII в.
Проф. дин Милко Палангурски – ВТУ Св. св. Кирил и Методий“
Велико ли е събранието през 1879 г. за избор на български княз?
Проф. д-р Йорданка Гешева – ИИстИ – БАН
Парламентарна и съдебна отговорност на министрите по Търновската конституция (1879–1947 г.)
Доц. д-р Росица Лельова – ИИстИ – БАН
Реформите в европейските вилаети на Османската империя след 1878 г. – от неизбежната необходимост до предизвестения провал
Проф. дин Веселин Янчев – СУ „Св. Кл. Охридски“
Законът за защита на държавата – цели, съдържание, интерпретиране
10,45 – 11,00 ч. кафе-пауза
Доц. д-р Владимир Златарски – ИИстИ- БАН
Въпросът за Българската екзархия и балканската политика на Бисмарк (1872-1873)
Дивна Гоцева- ИИст И – БАН
“Св. Синод в София vs Св. Екзархия в Цариград- сюжети за разкола в Българската православна църква
Октай Алиев – СУ „Св. Кл. Охридски“
Военната служба на турците в Княжество България – регламент, политика, практики.
Анна-Мария Сурчева – ПУ „П. Хилендарски“
Българската общественост и Тимошкото въстание от 1883 г.
12,00 – 13,30 ч. – обедна почивка
13, 30 – 15, 30 ч. Второ заседание
Председател: проф. дин Веселин Янчев
Николай Поппетров – ИИстИ – БАН
Наблюдения върху някои тенденции при биографичните изследвания за периода 1918-1944
Доц. д-р Живко Лефтеров – НБУ
Съпричастността на д-р Димитър Точков към ръководните органи на ВМОРО по време на Първата световна война
Кристиян. Младеновски – ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“
Петър Пешев във външната политика на България (1913 – 1918)
Доц. д-р Румяна. Първанова – ИИстИ – БАН
В спиралата на спомените: Георги Говедаров като депутат в 24-о ОНС. „Силуетът” на Георги Кьосеиванов
Проф. дин Людмил Спасов – ПУ „П. Хилендарски
Дипломатическите мисии на Георги Кьосеиванов в Анкара и Берлин през 1939 г.
Августин Денков – ПУ „П. Хилендарски“
Проф. Асен Кантарджиев: „Пътят на историята не е предначертан от някого, а се чертае и прави от най-дейните борци на нацията“
15,30 – 16,00 ч. кафе-пауза
16,00 – 17, 45 ч. Трето заседание
Председател: доц. д-р Алека Стрезова
Д-р Веселина Антонова – ДА – Русе
Влиянието на политическите пристрастия върху съдбата на Никола Обретенов и семейството му.
Доц. д-р Стефан Дечев – ЮЗУ „Неофит Рилски“
Диктатура над спомена: Стефан Стамболов в мемоаристиката (50-те и 60-те години на XX век).
Доц. дн Мартин Иванов – СУ „Св. Кл. Охридски“
„Бившите хора“ в низходящата спирала на времето (1944-1989)“
Д-р Веселина Белева – ИМ-Исперих
Поетът Костадин Крайнов – между „пиринския“ спомен и вятърните мелници на Лудогорието
Милен Вълчев – РИМ – Хасково
Д-р Алексей Успенски – руският лекар на село Елена
Марияна Николова – РИМ – Варна
Непознатият Атанас Манов
Енита Василева – ИМ – Исперих
За доброто, което правим!
18 ч. – Данова къща
Представяне книгата на проф. дфн Николай Аретов-„Бленувани и плашещи.
Чуждите жени и мъже в българската словесност от дългия XIX век“
15 октомври (неделя)
9, 30 – 11, 45 ч. Последно заседание
Председател: гл. ас. д-р Видин Сукарев
Доц. д-р Димитър Гюдюров – НБУ
Българското розово масло срещу синтетичната продукция на фабриките в Манчестър (1933-1936 г.)
Ас. д-р Ивелина Машева – ИИстИ – БАН
Въвеждането на тонгата в тютюневия бранш през 30-те години на XX век – социални последици и обществена реакция
Гл. ас. д-р Мина Маринова – ПУ „П. Хилендарски“.
Икономическото сътрудничество на България с ФРГ през 60-70 години на XX век.
Георги Георгиев – РЕМО „Етър“
Изложбата „Изчезващи занаяти“ – от идеята до срещата с публиката
10,30-11,00 ч. кафе пауза
Д-р Красимира Узунова – РИМ – Хасково
Каменната памет за 10-и пехотен Родопски полк във войните за обединена България
Ас. д-р Веселина Узунова –РИМ – Хасково
Наградните отличия на ГНС-Хасково 1969-1989 г.
Стойчо Маров – ИМ – Велинград
Разпространение и антропонимия на фамилно име „Маров“ в Европа в периода XIII – XX век
11, 45 – 13,00 ч. – Дискусия и закриване на конференцията